“Живот на килограм” е благотворителен проект на психолози, който вече четири години достига до учениците между 12 и 18 години. Целта ни е една — да ги предпазим от хранителни разстройства като анорексия, булемия, хиперфагия, орторексия и други. През това време постигнахме много и за популярността на каузата. “Живот на килограм” е в топ 5 на най-добрите социални проекти за 2018г., избран сред над 200 други от “Промяната” — социална инициатива на фондация “Reach for change“ и Нова Броудкастинг Груп.
Постигнатото
Благодарение на огромния интерес, дейността на проекта е отразена в новинарски емисии, списания, вестници, радио предавания, телевизии, сайтове и други. Това допринася за неговата разпознаваемост и популярност сред обществото.
От 2016 година насам регистрирахме и фондация “Извън кръга”, която отговаря за дейностите на „Живот на килограм“. С нея вече две години успешно си партнираме с над 20 училища на територията на страната ни – София, Пловдив, Плевен, Велико Търново, Пазарджик, Павликени и др. Броят на директните бенефициенти прогресивно нараства. Приблизително около 1500 юноши вземат участие в превантивната програма в рамките на един учебен срок.
Проектът
Проектът “Живот на килограм” е адаптиран към всяка възрастова група, като специалистите използват разнообразни проективни методики. Целта е учениците да съумеят по достъпен начин да се докоснат до емоционалния си свят, както и до размишленията си по темата за хранителните разстройства.
Подходът
Психотерапевтичният екип осъществява три срещи с учениците, които, съобразено с учебната програма, се провеждат в часовете на класа. Всяка една от срещите надгражда и допълва предишната. Често учениците определят преживяването си от участието в програмата като “редене на пъзел” и признават, че на третата среща се разкрива “общата картина”.
Екип
Целенасочено и последователно специалистите водят учениците по пътя към разкриването на “общата картина на хранителните разстройства”. Започвайки от външния вид, стериотипите, моделите за красота, докосвайки се до забележимите или не толкова емоционални преживявания, учениците си дават сметка за “капана на хранителните разстройства”. Нещо повече, те осъзнават и необходимостта от конструктивни стратегии за справяне с трудните житейски ситуации.
В края на проекта те разбират какви видове хранителни разстройства съществуват, как човек може да потърси помощ в ситуация на риск. За тях е пределно ясно, че хранителните разстройства са преди всичко заболявания на психиката, а не глезотия или каприз.
