Славея е от хората, които те “заразяват” със слънчево настроение, в мига, в който се запознаете. Бакалавър по психология, магистър по фамилна терапия, обучаващ се психодрама терапевт. От 2013 г. Славея е част от екипа на Психодраматична работилница, където се занимава с индивидуална и групова психотерапия.
Чуйте Славея Дънева, заедно с Любомира Манчева и екипа на Живот на килограм като гост в bTV Radio, в Отблизо с Мира Добрева и по БНР.
Как стартира твоят път в света на психологията?
Аз съм завършила Класическата гимназия, факт, който е голяма гордост за мен. Влизайки в гимназията, още от 8-ми клас бях решена, че ще следвам право. След което в 12-ти клас спонтанно реших, че ще уча психология. Без да имам каквито и да е знания и подготовка в тази област. Това, което ми беше много ясно в съзнанието и то не се е променило след всички тези години е, че искам да работя с хора. Осъзнах, че мотиваторът за мен са хората, общуването с тях и динамиката. Съответно записах психология, а по-късно, когато дойде време за специализация, записах курс от друга специалност – фамилна терапия и така започна голямото приключение.
Как попадна в Психодраматична работилница?
През годините съм била на всякакви възможни курсове, семинари и обучения с цел да открия своето направление в психологията. Много неща отпадаха по пътя, докато един ден курсът по психодинамично интервю и базови терапевтични умения ме сблъска с работилницата и с Милена. Тук държа да отбележа, че именно Милена е човекът, който ми показа красотата на психодрамата като метод на терапия. Тя ме запали истински, така че да горя, без обаче да изгарям. Безкрайно съм ѝ благодарна, тъй като това е едно от най-добрите решения, които съм вземала, както в личен, така и в професионален план.
Живот на килограм през твоите очи?
Живот на килограм е естествен отговор на ситуацията, която наблюдаваме отдавна в нашата практика. А именно, че почти всеки втори/трети пациент при нас, беше с някаква форма на хранително разстройство. Съответно ние решихме, че най-добрият начин да се бориш с даден проблем е да не го създаваш. Така се роди проектът за превенция, който със сигурност има потенциала да се развива години наред, докато не настъпи моментът, в който вече просто няма да има нужда от него. Нещо, за което всички се надяваме, че ще се случи!
Предизвикателства, пред които се е изправял екипът?
Откакто стартирахме проекта (скоро той ще навърши 4 години!) сме попадали във всякакви предизвикателни ситуации, както организационни, така и чисто човешки. От стартирането на процеса, през воденето на преговори, до реализирането на самите срещи. Така попадаш в една ситуация, в която си очакван, но същевременно си чужд, външен човек и в следващия момент някой от участниците се разпада, защото споделя нещо, което е изключително интимно и ти трябва да се справиш с това, без обаче да използваш терапевтични похвати, защото си там с цел превенция, а не интервенция. Въпреки всички трудности и специфични ситуации, в които сме попадали, за мен е важно, в края на деня, колкото и изтощен да си физически, душата ти да е щастлива.
Как би описала екипа на Живот на килограм?
Изключително впечатляващо е, че има немалко точки, по които ние си приличаме, но са безброй и тези, по които се различаваме. Всъщност всяка една от нас, с всички свои особености като опит, вътрешно съдържание, ценности, това разнообразие от характери много помага на цялостния процес, когато създаваме нещо ново заедно. Тогава протича особена могъща енергия. Това, което ме прави щастлива, е че след всичките тези години, аз продължавам да раста и да храня творческото в себе си благодарение на този екип. Именно пъстротата на нашите характери е ядрото, което ни сплотява и ни движи напред. Всички тези хора са невероятни професионалисти – с опит, със знания, с готовност да помагат винаги и аз свалям шапка на всяка една от тях заради факта, че винаги сме давали и продължаваме да даваме сто процента от себе си във всеки наш проект и въпреки привидната хаотичност, съществува ред в хаоса.
Коя е Славея извън стените на терапевтичния кабинет?
Обожавам животни, може би единствено не харесвам попово прасе! Парк, планина, море. Това са моите места, на които бихте могли да ме намерите и все пак най-силна привързаност изпитвам към морето. Водата е най-любимата ми стихия. Мога по цял ден да ровя дупки в пясъка на плажа, а в следващия момент да се скрия под водата с часове. Съществена роля в моя живот играят семейството, приятелите и музиката. Старая се винаги да съм заобиколена от интелигентни, интригуващи хора и качествена музика. Да не забравяме и любовта към книгите – постоянно откривам нови светове чрез тях.