публикации

Обичам лошите момчета

Моят проблем е, че си падам по лошите момчета. Тези, които ядат вредни храни. Сещате се — пица, хотдог, хамбургери. Гнусно да целуна такъв мъж. Въпреки това повечето, в които съм била влюбена, са такива. Харесам ли някой, започвам да го избягвам. Не съм имала връзка, защото това не е окей за мен. Привличат ме и ме отвращават едновременно.

Откакто се помня съм различна, защото когато приятелките ми си поръчват сладолед, аз обикновено гледам. Чувствам вина, когато ям вредни неща. Задушавам се от нея.

Захарта е вредна, трансмазнините — също. Да не говорим за всички добавки за цвят и вкус. Карат ме да искам да повърна или по-лошо.

А аз искам тялото ми, отвътре и отвън, да е идеално чисто. Мога да понасям единствено био козметика да докосва тялото ми, независимо дали става дума за лосион, крем за лице или грим. Много от тези производители обаче не са достатъчно чисти. Или са био, защото е модерно, но в същото време използват пластмаса в опаковките си, а тя е страшно вредна, обърква цялата ендокринна система. Затова последно време с майка ми си приготвяме козметиката сами у дома. Подбираме всичко да е чисто и проверено. Отнема ужасно много време, докато намерим точните съставки. След това се захващаме да бъркаме и топим на водна баня, да напасваме цветовете за сенки или червило. Никога не съм експериментирала с външния ми вид, въпреки че съм се изкушавала. В един момент беше много модерно да си с розова, синя, лилава коса и няколко момичета от класа ми ги минаха всичките. Аз се изкушавах, но после нямаше да мога да се търпя.

В моето семейство всички часове за хранене са строго определени. Подборът и комбинациите на продукти се случва много внимателно — на масата се допуска единствено планираната полезна храна. Не ядем животни, защото не искаме да нараняваме никого, винаги е било така. Аз, майка ми, брат ми и баща ми сме вегани, но и се храним само с био. Всъщност за брат ми вече не знам. Той се отдалечи от семейството последните години и не се занимава с нас изобщо.

Разбирате защо не мога да си позволя и едно ходене на пица. Последно хапнах малко и после трябваше да изпия едно хапче, за да се освободя от топката гнусотии, която усещах в корема си. Иска ми се да не изпитвам вина, когато ям пица. Искам да съм поне малко като нормалните. Но не знам дали това изобщо е възможно. Мисля си, че сега, в първи курс, на 19, е време да се отделя от родителите си. Те ме карат да се задушавам със своите правила. Ако го направя обаче, ще се чувствам много зле, ще страдам, а ме е страх от тази болка. Страх ме е и да им причиня болката да се отдалеча от тях. Чувствам се в капан.

Вашият коментар