Uncategorizedпубликации

Флирт, влюбване, любов — да се запитаме за разликите

Флирт, влюбване, любов — да се запитаме за разликите

Хората всичко си можем. Качваме се на самолети и “левитираме”. Отваряме чуждия профил във Фейсбук и сме в “телепатична връзка”. С едно копче задвижваме печки, хладилници и климатици от разстояние, това е защото сме и “телекинезисти”.
Всичко си можем. И при този подем на човешката раса, когато ни остане свободно време, любопитстваме за флирта, влюбването и любовта.

Хайде да се запитаме с любов за разликите между тях.

КАКВО ОЗНАЧАВА ФЛИРТЪТ?

>> Флиртът пренебрегва духовността. Другият се възприема като обект, който може да се “има” и щом може да се “има”, няма нужда да се обича. Нито ще е неуместно, нито неточно, ако го сравним с това, че другият би могъл да се възприема като тиган, с който можем да си изпържим картофи. Или като аксесоар, който може да придружи новите ни обувки за кратко и т.н. Когато другият е притежание, той няма ценност, безличен е. Той не е субект. Това предполага, че другият е заменяем, има двойници. Флиртуващият се интересува от имането -—външното, телесното. Нито един от двамата въвлечени във флирта не иска да отиде отвъд външното и да разкрие неповторимото, скрито дълбоко в личността. Така флиртуващият изневерява на себе си, отказва се от себе си. А невъзможността човек да отдаде себе си, може да се приживее като обричане на празнотата, особено в дългосрочен план.

КАКВО ОЗНАЧАВА ВЛЮБВАНЕТО?

>> Когато сме влюбени, част от границата на собствения Аз се разрушава и влюбените сливат идентичностите си. Случва се феноменът на “разтваряне на его-границата”. Преживяването е все едно се разтваряме в другия и сме на борда на опиянението, без да имаме контрол над управлението. Влюбването е нещо, което ни се случва, а ние се случваме на самото влюбване. Няма съзнателен избор в забъркването на този нов свят -пеперуди в коремите, очи със звезди, глави като глухарчета и мозъци от бръмбари. Освен биологичен коктейл, влюбването е силата, която може да превърне невъзможното във възможно. В това състояние трудно се различава реалността от фантазия. Всичко се случва бързо. Самотата си отива бързо. Щастието настъпва пак бързо. Все едно сме на влак-стрела, който се движи с 600 км в час. И така се пропускат “забележителностите” у другия. Никой не си дава сметка, че другият има собствени желания, стремежи, мечти, предпочитания и т.н. На този етап влюбените или продължават, или се разделят по пътя. Затова влюбването предшества Любовта, но не е самата Любов.

КАКВО ОЗНАЧАВА ЛЮБОВТА?

>> Хм. Ако влюбването е влакът-стрела, то може би някои от Вас допускат, че Любовта се движи със скоростта на светлината. И да, и не. По-скоро Любовта е самата светлина. Тя започва с посвещението, а дълбоката посветеност превръща другия в част от нашата идентичност. Забравете за обсебване и зависимост, ако нещо такова Ви хрумва тук. Както при влюбването, така и в Любовта “его-границата” се разширява и съществува усещането, че сме едно цяло с другия, опияняваме се от присъствието му в живота ни. Но има някои съществени разлики. Когато обичаме, близостта идва нежно, но категорично като светлината, и е белязана от продължително духовно израстване. Истинската Любов не отнема възможността за израстване. Грижата за другия се изразява в запазването на вътрешната свобода. Да искаш да бъдеш зависим от другия, означава да не му предоставяш възможност да прояви загриженост и посветеност. Това е ограбване и безотговорност към своя и чуждия живот.
Любовта е щедра, загрижена, състрадателна, даряваща наслада. Ейбрахам Маслоу я нарича “радост-без-край”. Любовта никога не ни оставя да бъдем същите. Тя е “океанично” преживяване според Фройд. Виктор Франкъл смята, че обичащият “чрез своята любов е в състояние да види същностните черти на обичания човек и дори повече – той вижда онова, което е заложено в него, което още не е осъществено”. Любовта не иска нищо от другия, защото иска самия друг. Това е благодат. Това е благодарение. Да копнеем по другия, а не по съвършенството в него – е Дар. Любовта е развитието.

Хората всичко си можем. Освен да достигаме до сърцевината. Все търсим навън, вместо да се намерим вътре. Иначе хората всичко си можем. Особено регреса.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.