Флирт, влюбване, любов — да се запитаме за разликите

Хората всичко си можем. Качваме се на самолети и “левитираме”. Отваряме чуждия профил във Фейсбук и сме в “телепатична връзка”. С едно копче задвижваме печки, хладилници и климатици от разстояние, това е защото сме и “телекинезисти”.
Всичко си можем. И при този подем на човешката раса, когато ни остане свободно време, любопитстваме за флирта, влюбването и любовта.

Хайде да се запитаме с любов за разликите между тях.

КАКВО ОЗНАЧАВА ФЛИРТЪТ?

>> Флиртът пренебрегва духовността. Другият се възприема като обект, който може да се “има” и щом може да се “има”, няма нужда да се обича. Нито ще е неуместно, нито неточно, ако го сравним с това, че другият би могъл да се възприема като тиган, с който можем да си изпържим картофи. Или като аксесоар, който може да придружи новите ни обувки за кратко и т.н. Когато другият е притежание, той няма ценност, безличен е. Той не е субект. Това предполага, че другият е заменяем, има двойници. Флиртуващият се интересува от имането -—външното, телесното. Нито един от двамата въвлечени във флирта не иска да отиде отвъд външното и да разкрие неповторимото, скрито дълбоко в личността. Така флиртуващият изневерява на себе си, отказва се от себе си. А невъзможността човек да отдаде себе си, може да се приживее като обричане на празнотата, особено в дългосрочен план.

КАКВО ОЗНАЧАВА ВЛЮБВАНЕТО?

>> Когато сме влюбени, част от границата на собствения Аз се разрушава и влюбените сливат идентичностите си. Случва се феноменът на “разтваряне на его-границата”. Преживяването е все едно се разтваряме в другия и сме на борда на опиянението, без да имаме контрол над управлението. Влюбването е нещо, което ни се случва, а ние се случваме на самото влюбване. Няма съзнателен избор в забъркването на този нов свят -пеперуди в коремите, очи със звезди, глави като глухарчета и мозъци от бръмбари. Освен биологичен коктейл, влюбването е силата, която може да превърне невъзможното във възможно. В това състояние трудно се различава реалността от фантазия. Всичко се случва бързо. Самотата си отива бързо. Щастието настъпва пак бързо. Все едно сме на влак-стрела, който се движи с 600 км в час. И така се пропускат “забележителностите” у другия. Никой не си дава сметка, че другият има собствени желания, стремежи, мечти, предпочитания и т.н. На този етап влюбените или продължават, или се разделят по пътя. Затова влюбването предшества Любовта, но не е самата Любов.

КАКВО ОЗНАЧАВА ЛЮБОВТА?

>> Хм. Ако влюбването е влакът-стрела, то може би някои от Вас допускат, че Любовта се движи със скоростта на светлината. И да, и не. По-скоро Любовта е самата светлина. Тя започва с посвещението, а дълбоката посветеност превръща другия в част от нашата идентичност. Забравете за обсебване и зависимост, ако нещо такова Ви хрумва тук. Както при влюбването, така и в Любовта “его-границата” се разширява и съществува усещането, че сме едно цяло с другия, опияняваме се от присъствието му в живота ни. Но има някои съществени разлики. Когато обичаме, близостта идва нежно, но категорично като светлината, и е белязана от продължително духовно израстване. Истинската Любов не отнема възможността за израстване. Грижата за другия се изразява в запазването на вътрешната свобода. Да искаш да бъдеш зависим от другия, означава да не му предоставяш възможност да прояви загриженост и посветеност. Това е ограбване и безотговорност към своя и чуждия живот.
Любовта е щедра, загрижена, състрадателна, даряваща наслада. Ейбрахам Маслоу я нарича “радост-без-край”. Любовта никога не ни оставя да бъдем същите. Тя е “океанично” преживяване според Фройд. Виктор Франкъл смята, че обичащият “чрез своята любов е в състояние да види същностните черти на обичания човек и дори повече – той вижда онова, което е заложено в него, което още не е осъществено”. Любовта не иска нищо от другия, защото иска самия друг. Това е благодат. Това е благодарение. Да копнеем по другия, а не по съвършенството в него – е Дар. Любовта е развитието.

Хората всичко си можем. Освен да достигаме до сърцевината. Все търсим навън, вместо да се намерим вътре. Иначе хората всичко си можем. Особено регреса.