публикации

Родителският тормоз: безкрайна спирала от изгорени сърца

Родителският тормоз: безкрайна спирала от изгорени сърца

Родителят, вдъхващ страх, не може да се освободи от собствените си страхове. Това обаче поражда насилие.

Терминът “злоупотреба с деца” се предшества от термина “побой над деца”, но както и да го наречем, става дума за опасна еднопосочна връзка: дете, което е малтретирано и възрастен или възрастни, които го малтретират. Насилие.

Понякога е много трудно да се разберат моделите на поведение, лежащи

в основата на злоупотребата с деца и родителския тормоз.

Често дори е немислимо да разберем, още по-малко да оправдаем родителя-насилник. Но истината е, че протичат сложни и дълбоки процеси на взаимодействие, когато говорим за насилие.

Насилието може да възникне необяснимо

на пръв поглед и да доведе до ужасни трагедии.

Ще очертаем няколко модела за злоупотреба с деца в семейството, зад които се крият страховете на родителя/родителите.

СТРАХЪТ ОТ ДИСКВАЛИФИКАЦИЯ НА БАБАТА И ДЯДОТО

Ако младото семейство се нуждае от помощта на своите родители в отглеждането на детето или единствен родител живее със своите родители, в тези случаи могат да възникнат множество дисфункционални ситуации. Да бъдеш “по-добър” родител от собствените си родители може да е застрашаващо, защото би могло да се възприеме като дисквалификация на пра-родителите (бабата и дядото) и подриване на сложна схема на междуличностните отношения в семейството. При примерите, дадени по-горе, бабата би могла да получи втори шанс и да бъде “по-добър” родител на внучето, отколкото на собствената си дъщеря или син. И да предположим, че бабата успее, това автоматично създава съперничество между старите и младите родители. Такава конкуренция може да се изрази в малтретиране детето от страна на младите родители, които от своя страна преживяват провал в реализирането си като майка и баща.

СТРАХЪТ ДА СЕ ПРИЗНАЕ ОТЧУЖДЕНОСТТА МЕЖДУ ПАРТНЬОРИТЕ

Когато партньорите не умеят да изговарят трудностите помежду си и да ги разрешават по зрял начин, има опасност детето да се превърне в “боксова круша”. В такива случаи атаките срещу детето могат да означават наказание на партньора, без да се уронва брака. Когато съпружеската конфронтация достигне до критична точка, несъзнавано детето започва да се държи провокативно, за да привлече насилието върху себе си с цел да предотврати насилието между родителите. По този начин се поддържа илюзорната цялост на семейството, но на висока цена.

СТРАХЪТ ОТ ИСТИНСКА БЛИЗОСТ

В много семейства родителите са изпитвали близост към своите родители само в моменти на насилие. Несъзнателно този модел се повтаря и в младото семейство. Когато обгрижващият се държи отдалечено, детето може да се научи, че единственият начин да достигне до близък физически контакт с майката и бащата, е да се държи провокативно в такава степен, че родителят да отговори с физическо насилие. Често след това последват и прегръдки, идващи от чувството на вина на родителя. Такива преживявания могат да имат окуражаващ ефект и върху двете страни – родителят и детето. Така може да се сложи знак за равенство между физическото насилие и любовта.

СТРАХЪТ НА РОДИТЕЛЯ, ПОРОДЕН ОТ МИНАЛИ ТРАВМАТИЧНИ ПРЕЖИВЯВАНИЯ В СОБСТВЕНОТО МУ ДЕТСТВО

В тези случаи миналото на родителя доминира върху настоящето по начин, по който детето е застрашено. В такива случаи детското насилие може да бъде обяснено като интензивно преживяване на спомени от миналото и стари поведенчески патерни, които могат да бъдат пренесени в общуването с детето тук и сега. Често малтретираният родител в детството си малтретира своите деца.

“ДА ТИ СЕ ВЗЕМЕ СТРАХЪТ”- УНАСЛЕДЕНА ПРАКТИКА ОТ ПРЕДИШНОТО СЕМЕЙСТВО.

Тук става дума за това, че различните култури имат различни вярвания за отглеждането на децата. В такива случаи родителите могат да твърдят, че насилието над деца е приемливо за тяхната социална и етническа група, дори да считат злоупотребата с деца като възпитателен метод.

Да очертаем някои от най-повтарящите се модели на насилие, помага да разберем дълбочината на раната, която оставя насилието.

Много са децата в днешно време, които вместо да растат “на крилете на безгрижността”, порастват “на ръбовете на остриетата”. Така израснали, те често не съумяват да затворят раните си. Същите тези деца един ден стават родители с отворени рани. Днес обществото ни така кърви, че дано не умре от кръвозагуба.

Все пак, има шанс да оздравеем. Но, НЕ, когато ранените родители бъдат “направени на сапун”, както човечеството в исторически план е свикнало да прави с “непригодните”, а да им помогнем да излекуват раните си.
Родители с белези могат да отгледат здрави деца, а здравите деца могат да бъдат любящи родители!

Не е нужно да сте сами преди предизвикателството. Обърнете се към нас, ако имате нужда от помощ, съвет и терапия. Запознайте се с екипа ни от психолози.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.